На междата с Турция (или с Пакистан) е
неутралната земя. В онзи храсталак
наште граничари бдят редом с капитана,
а оттатък вижда се другия бивак.

А на неутралната земя - цветя
цъфтят с неземна красота.

Капитанското момиче за живот задружен
му говори: «туй-онуй» - и се сеща той,
че поне букет цветя в случая е нужен -
сватба без букет цветя си е чист запой.

А на неутралната земя - цветя
цъфтят с неземна красота.

И при тях началника - също баламурски -
като по призовка, в миг кеф го сполетя.
«Мили - казва, - туй-онуй» - гаджето - на турски.
«Сватба вдигаме и край!» - му нарежда тя.

А на неутралната земя - цветя
цъфтят с неземна красота,

Наште граничари са спретнати юнаци -
доброволно и под строй тръгнаха на нож.
Кой би предположил, че онези азиатци
същите цветя ще атакуват тази нощ?

А на неутралната земя - цветя
цъфтят с неземна красота.

 
 
 
 

 
 

Спи капитанът - сънува ограда гранична,
отворена, сякаш е в Кремъл врата.
Хич не му е притрябвала чужбина задгранична -
искаше за малко там да набере цветя...

И защо да не може, нали там е ничие,
неутрално е?

А на неутралната земя - цветя
цъфтят с неземна красота.