Оглушах от гърмящи балони, от засмени звезди ослепях - аз изстрадах премного симфонии, подражатели птичи търпях... Но през мен многократно пресяван звук пречистен към вас е летял. Ето на - на кого се надявам, за кого цял живот съм терпял! Твърде дълго в мен шептяха за луна, някой весело крещя за тишина. На трион дори да свирят - с врат изпилван съм усилвал, и усилвал, и усилвам... Пее ниско, гласът му - утробен. На високите - твърд, острие. Ще покаже дали е способен. Но и аз знам играта добре. Пее той, прималял се напряга като воин на плац - уморен. Свойта жилеста шия протягам към ликът му - от пот позлатен. Твърде дълго в мен шептяха за луна, някой весело крещя за тишина. На трион дори да свирят - с врат изпилван съм усилвал, и усилвал, и усилвам... Но почакай, човече, не викай! Опомни се! Не си по-добре! Та това е шербет - тъп, сладникав. Ей, салон, принуди го да спре! Но, уви, чудеса днес не стават. Олюлявам се, в мъка стоя. Не балсам, той отрова направо в микрофонната глътка ми вля. Твърде дълго в мен шептяха за луна, някой весело крещя за тишина. На трион дори да свирят - с врат изпилван съм усилвал, и усилвал, и усилвам... Пека бъде и моя вината! Но на себе си не измених. По професия бях усилвател: страдах, да, но лъжата не крих! Аз застенах - колоните вият, - мойто гърло той сдави с ръка, отвъртяха ме - да ме убият. Вместо мен друг усилва сега. Твърде дълго в мен шептяха за луна, някой весело крещя за тишина. На трион дори да свирят - с врат изпилван съм усилвал, и усилвал, и усилвам... Този друг ще търпи, ще приема там - на моята шия пришит, Често с други така ни заменят, щом им пречим да пеят лъжи. В чекмеджето натясно лежахме - аз и двата статива до мен. И разказваха те, и се смяха: той се радвал, че с друг съм сменен.
© Владимир Левчев. Превод, 1984