Аз съм «ЯК» - изтребител. Моторът звънти.
Небето е моя обител.
Но този, който във мен седи, -
се змята за изтребител.

В последния бой «Юнкерс» бе повален -
хубаво го насадих!..
Но този, който е седнал в мен,
ужасно ми досади.

Бях цял на решето в последния бой -
механикът с труд ме оправи,
но този, който е вътре - той
в свредел! - пак ме застави.

По аеродрума от бомбата вее
смърт над размазан бетон,
а стабилизаторът сякаш пее!
«Мир над вашия дом!»

Зад мен се задава сега «Месершмит»,
Ще умра - наранен, изтерзан.
Но този, който е в мен навит -
той пак е решил - на таран!

Какво прави той - ще взривят моя тил!
Не искам да стана прах...
И забрани, и скорости препокрил -
едва се издигам - успях!

Аз водя... Кого?!. Смъртен огън зад мен...
А другарят с метален стон
ненадейно се килна, запя задимен:
«Мир над вашия дом!»

И той, който в моя череп седи,
е сам - но и сам си е враг, -
веднага след лупинга ме заблуди -
пикиран дълбоко пак.

Той залага на себе см - аз съм сломен.
Ех, това е летец и мъж!..
Но ще се принуди да слуша мен -
накрая - и само веднъж.

Кълна се, че вече не съм негов роб -
по-добре да лежа в пръстта!..
Как не чува той - пулсът ми бие в галоп:
на нула е - свършва кръвта!

Моторът търпи до известен предел -
удари часът и за мен...
Но и този, който ме беше повел,
в стъклото се впи - втрещен.

Убит е! Най-сетне! Летя с лекота -
в последно усилие, в транс...
И уви?.. Пак пикирам! За висота
без него аз нямам шанс.

Досадно е - сам твърде малко успях...
Друг ще пробва след моя погром.
Стана така, че и аз завях:
«Мир над вашия дом!»