Сред вечерни молитви и свещи стопени, сред военни трофеи и мирни огнища, от катастрофите малки терзани живеят боеве не познали момчетата книжни. За децата досаден е техният бит и се бихме до рани, до смъртни обиди, но закърпваше мама съдраното вкъщи, ний четяхме пияни, ний книги поглъщахме. По челата ни потни косите полепват и сърцата ни сладко се свиват в гърдите, и завъртат главите ни бойни полета в пожълтелите листи на книгите скрити. Да постигнем се мъчим, непознали войни, отличаващи мъчно вой от призивен вик, на "Атака!" секрета и на стълба граничен, и как в боевете трещят колесници. А в котлите кипящи на прежните битки колко новост за нашите малки глави. Ний за роли на юди и на страхливци враговете избирахме в свойте игри. На злодея мъстехме по горещи следи и да любим с клехме най-прекрасни жени. Нека бъдат спокойни другари, роднини, че самите герои играехме ние. Но не бива да тънем в мечти постоянни - колко малко забави, как много беди. Да разтвориш опитай ръката скована и от мъртвия бойния меч поеми. Разбери, завладял още топлия меч, същността на света във горещата сеч. И узнай сам - герой ли си или предател и опитай във бой ти вкуса на борбата. И когато другарят ти падне прострян и завиеш от първата загуба ти, и когато без кожа останеш от гняв, че е мъртъв, а ти, ти си все още жив, то тогава узнал ще си вече - смъртта като нямо забрало се хили в праха. Виж как грубо лице има злото - отзад над гробовете рее онаглял лешояд. Ако в яростен бой ти със меч би се втурнал, сълзите запомнил, безмилостно смел, за да видиш във него кое колко струва, значи нужните книги си в детството чел. Щом от ножа парче ти месо не си ял или скръстил ръце си спокойно стоял и не си се ти бил със предател, с лъжец, значи всъщност си бил ти самият подлец.
© Анна Колчакова. Превод, 1990