Виках: "Вие май сте полудели -
губим от шахматния престиж!"
Отговориха от Спортотдела:
"Ти тогава ще го защитиш.

Но внимавай: Фишер е фъртуна,
с шаха е преспивал цял живот,
няма секунданти, опекуни..."
Значи тъй, ох, как ще го целуна,
с коня имам изненадващ ход.

Ех вий, мускули тренирани,
ах ти, мое мъжество.
Ех, нашарени, гравирани,
ах, топове от дърво.

"Дръж се - каза футболист - достойно,
непознат си, но от мен съвет:
за тила и центъра - спокойно!
Ти играй по края и... напред".

Аз пробягах десет стометровки,
ям добре и спя като умрял,
имах и по хокей тренировки...
Вече знам: с такива подготовки
ще го сгазя като самосвал.

Ех, ръце, от чук по-тежки,
мои здрави рамене,
мои турове и пешки,
ах, връхлитащи коне.

Другото си беше труд банален:
идват и отнякъде звънят...
От това съм само по-разпален
и ръцете вече ме сърбят.

Плашеха ме още оттогава:
"Ти не си от неговия ранг,
Фишер е това, голяма слава,
като танк през всичко преминава...
И какво? Ще го посрещне танк!

Боя ще приемем дружно.
На цайтнотите сме кът.
Сила на духа е нужна
и внезапен аперкът.

"Само не избързвай, дръж се гордо -
каза ми боксьорът, - ти си здрав,
но помни коронния си номер:
специалитета десен прав".

Всичко е заложено на карта.
Фишер трябва да се предаде.
С Тал играхме десетина партии
преферанс и десет на билярда.
Каза Тал: "Не ще ни подведе".

Ех, релеф мускулатурен,
мои здрави рамене,
мои фигури-гравюри,
ах, топове и коне.

"Слушай - уточняваше готвачът, -
ще ти падне той на колене,
та със този апетит, на мача
ще му лапнеш всичките коне.

Но вземи, съвет колегиален,
раницата на изпроводяк,
от пирога сложих - специален,
Шифер може да е гениален,
но ще хапне, да не е глупак!"

Моя славо шампионска -
коронован господар!
Лягам си като пионка,
а се будя като цар!