Целунал знамето раздрано, блед, изплюл от отчаяние протези, крещеше Фелдмаршалът: «Полк, напред! Смъртта презрете, мои главорези!» И не един от порив смел обзет, възпламенен от неговото слово, се втурваше през другите напред, за да се бие с първите в общ ред - и падаше под писък на олово. Хитрецът, който сам не пожела да сложи тука кости драгоценни, назад пълзеше - но отзад не оцеля, че своите насочваха дула и го убиваха като изменник. Сега е всеки трети бос и гол, но Крез от боя всеки ще излезе. Прекрасен полк! Надежден, верен полк, съставен от отбрани главорези. А трети - в облаци от чер барут - за да запазят скъпите си кожи, ни първи, ни последни в боя лют, държаха се сред огън, сеч и смут за златната среда, кой както може. Те после ще опишат този бой и ще загиват по платна батални - не стана ни един от тях герой, но горди са, че с чест живота свой опазиха в минутите фатални. Тръбачът проснат е край мътен гьол... Затихват бавно звуците железни... Загива верният надежден полк съставен от отбрани главорези. Но не! Тях няма нищо да ги спре! И Фелдмаршалът вдигнал глас гръмовно - светът след тях за да не ги презре - крещеше: «Някой трябва да умре, та други да живеят безусловно!» Съдбата тях не ще ги окрили. Те ще дочакат кротка смърт в леглата - прикрити зад отчаяни и зли, ни първи, ни последни не били - умерените хора от средата. В кал - знамена и трупове безброй до фелдмаршалски жезъл и протези... Ах, славен полк!... Но славен ли е той, щом в него има само главорези?!
© Росен Калоферов. Превод, ?