на В.Туманов
Беше лудост, не крия -
през деня при това.
На снега - часовия
и напред през глава.

И така сред покоя
се понесохме в бяг -
недалеч от конвоя
и до пояса в сняг.

А изграден е строят образцово.
Триони вият с трескави гърла.
И блъвнаха знамение оловно
от сепнатите вишки три дула.

Всички бързо налягаха
на земята без глас.
И с ръмжене побягнаха
вълкодави след нас.

Девет грама, в дулата е
тясно, знам - същ зандан!
И на мушки-разпятия
се извивахме в транс.

Да стигнем до брега между елите...
Но изходът е всъщност предрешен.
От вишките се целят в нас стрелците.
Нали е смешно? Колко смешен ден!...

Но с кого, всъщност, бягах
към отвъдния скат
и на карта залагах
сам живота си млад?

Май познат бе по външност...
И поел дъх едва
прохриптях: «Кой си всъщност?
И с присъда - каква?..»

А стъпките му вече бяха стихнали
и той лежал зад мен сред кръв и сняг.
Но тичах аз и мислех: "Ще достигна ли?" -
и не усетих нищо в своя бяг.

Аз към него с дъх секнал:
«Изоставаш, схвани!»
А той с мозък изтекъл
и прострян настрани.

Тръпки зли ме побиха...
Идва смърт - ето на!
И стрелбата не стихва,
сякаш че е война.

А кучетата стигнаха и мене -
наблизо ли са, с тях не си играй.
Те мозъка излизаха с ръмжене
и се разпръснаха с пронизващ лай.

Аз отварям клепачите
и отърсвам снега.
А встрани преследвачите
вече сключват снега.

Трупа ритнаха грубо:
«Виж го - мъртъв. Катър!»
За залавяне - рубла,
а пък нищо при смърт.

И минахме пред строя на бригадата
и пак поехме по снега дълбок
назад към зоната - те за наградата,
а аз за да получа втори срок.

Отначало бях сприхав,
след това замълчах.
Цял взвод дружно ме биха -
аз едвам оцелях...

Но напразно ми викат -
свърши с теб, запомни!
Те налагат с камшика,
аз се дърпам в страни.

 
 
 
 

Аз гордостта си стъпках на земята.
Видял съм много горди по очи.
Сам лизах раните си в изолатора.
И всеки белег още ми личи.

Ако бяхме поели
по самата река,
те не биха успели
да ни стигнат с ръка...

Значи, виж: към ловеца
звярът бягал е сам.
Той от упор - в беглеца -
хладнокръвен и ням...

Годините летят - не ще ги хванете.
И само нощем болките не спят.
Но трябва да се сипва сол на раните.
За да ги помним - нека да болят.