Имам си китара - отстъпи, зандана! Свобода си нямам - моя зла фортуна! Вий ми прережете вените, гръкляна... Само не режете сребърните струни. Аз в пръстта ще легна под треви и храсти... Кой ще се застъпи за момчето буйно? Късат ми душата всеки ден на части... Само да не късат сребърните струни. Но китарата я взеха... С нея - свободата. Аз крещях от болка: - Дяволски муцуни! Вие ме втъпчете в тинята, в земята. Само не режете сребърните струни! Но какво се случи? Няма ли да зърна дните засияли, нощите безлунни? Стъпкаха ме грубо, смляха - като зърно... А сега разкъсват сребърните струни.
© Росен Калоферов. Превод, ?