Наближава атака. Пехотинците чакат не след дълго да тръгнат на щик. На боеца тогава пощальонът достави неголям, светлосин триъгълен плик. Топла радост в теб бликва, ако видиш на плика почерк скъп на жена или брат. Ала друго се случи. И защо ли получи пред атака боецът този плик ъгловат? Той прочете с тревога: «Да те чакам не мога! Извини, че мълчах. Но е факт...» И дописано бегло: «Заминаваме с него. Ти спокойно воювай и прощавай все пак.» Още с първия тътен, викна той с поглед мътен: «Пощальоне, какво стори с мен? Пет минути пред боя от доставката твоя аз съм вече в сърцето смъртоносно ранен.» С автомата на шия тръгна той да се бие. Да се пази сам не пожела. И в атаката смъртна там с пръстта се прегърна. А писмото зъл вятър над степта разпиля.
© Росен Калоферов. Превод, 1988