Сред вой на шрапнели и грохотен шум
сърцето заглъхва нечуто.
Аз падам притиснал в гърдите куршум
и мисля по някакво чудо:

Оттука няма да се върна.
Отивам си. Ще дойде друг.
Аз не успях да се обърна...
Но стъпки зад гърба си чух.

А някой си казва: «След мен и потоп!» -
Едвам изпълзял от окопа.
А аз съм се вдигнал от своя окоп,
изобщо да няма потопи.

Сега земята ще прегърна.
Очите ще се угасят.
Аз не успях да се обърна...
А някой тича в моя път.

Кой ще ме смени? Кой ще тръгне напред?
Ще стигне заветния подстъп?
И моля се: нека е онзи наглед
не вдъхващ надежда за подвиг.

Аз се усмихнах... Аз го зърнах...
Аз зная вече кой е той...
Аз не успях да се обърна...
А синовете влизат в бой.

Сърцата мълчаха, войната ехтя,
но в мен мойто бе заечало,
защото не значи край още смъртта,
а само на други начало.

Сега с пръстта ще се прегърна.
Ще изтече животът мой.
Аз не успях да се обърна...
А синовете влизат в бой.