Тук климатът друг е, тук не е поле - лавини разперват тук снежни криле и каменопади по хребета глухо реват. И може да свърнеш, да минеш встрани, но ние избираме стръмни стени опасни и страшни подобно на боен път. Не си ли рискувал, не си ли бил там - то значи не си се изпитал сам, пък нека си свалял звезди от небето в нощта. Не ще видиш долу, под ниския свод, за целия свой разумен живот и мъничка част от всички чудесни неща. Ни рози ще има, ни траурен креп и паметник няма да стане за теб гам камъкът, който веднъж покой ти е дал. Като вечен огън в прозрачния ден ще бляска само върхът оснежен, до който да стигнеш така и не си успял. И нека говорят, да, нека твърдят, че няма в света по-безсмислена смърт от тази да паднеш замръзнал в алпийския студ. Но други ще дойдат - и дом, и уют сменили за риск и безпримерен труд, за да извървят докрай твоя последен маршрут! Гранитни отвеси! - Е, брат, не се май. Ти своята слабост пред тях обуздай. По хребета са ненадеждни и лед, и скали. Надявай се само на свойте ръце, на братското рамо по общо въже и клинът, и куките да издържат се моли. Сечем стъпалата - ни крачка назад! И от напрежение зазива се свят. Но ти към върха приближаваш задъхан и блед. ...Светът е под тебе. Щастлив си и ням. И мъничко само завиждаш оттам на другите, чийто връх е все още напред...
© Росен Калоферов. Превод, 1989