Ако твой приятел за дни неочаквано се промени. Ако вдигаш смутен рамене: свой ли е, или не? Ти недей го оставя сам. Поведи го към връх голям. Там на общо въже, в зной и скреж, кой е ще разбереш. Ако в стръмния път напред крачи блед и унил зад теб и почувствал от ледника хлад, мигом свърне назад... Значи чужди сте си били. Ти със него се раздели. За такива добро не мълвят, с тях не тръгват на път! Ако свъсен и недоспал по траверса до теб е вървял, ако в пропаст си полетял, но те е удържал... Ако с теб е вървял като в бой и е стигнал върха и той, то тогава, тъй както преди, довери му се ти...
© Росен Калоферов. Превод, 1990