Вечно ще помня боя в нощта:
Въздух със смърт наситен,
а небосклонът, като листа,
рони звездите.

Ето пак падна. Поисках и аз
да оцелея след боя.
Така обвързах с тъпа звезда
съдбата моя.

А бях отдъхнал, че се спасих,
но от небето,
палава малка звезда се заби -
тук, под сърцето.

И във атака ни тикнаха пак
с вик: "Не пестете патрони!"
А небосклонът търкули звезда -
вам - на пагона.

Звезди в небето, в звездния час -
колкото искаш!
Ако на смърт не бях тръгнал и аз
да се натискам.

Тази звезда на сина бих я дал,
за да ме помни...
Горе виси, пропада звезда, но -
няма пагони.