Беди и провали останаха в минали дати.
Частица успех дори е в наш интерес.
Аз искам да вярвам, че с нашите черни бушлати1
ще имаме шанс да посрещнем зората и днес.

Пред всички изпяха пред строя: "Умрете геройски!"
Ще пробваме някак - там както съдбата реши.
Аз само премислих, със чужда в уста папироса:
Там, кой както може. По-важно е аз да съм жив.

В сапьорната рота да служиш е почетно много.
В засада прикрити, не скачайте с нож върху мен!
Напразно е всичко - с прерязано гърло ще мога
да видя зората и изгрева в новия ден.

В тила им дълбок не клахме ги сънни. У стискахме.
А в проход прегризан от нас през бодливата тел,
едно слънчогледче - мъничко, като неистинско
зората от изток посрещаше с жълто цветче.

Каквото да кажа сега, не е толкова важно.
Два кабела голи в стържещи зъби държах.
В грубо сапьорно изкуство взривихме блиндажа,
все ми е криво, че изгрева там не видях.

Отписахме вече нощта към отминали дати.
Изтегля се с бой оредялата рота към нас
и искам да вярвам, че нашите черни бушлати -
да видите изгрева гратис дариха ви шанс.