Над братски могили не вдигнаха кръст,
вдовици на тях не ридаят.
Цветя тук разстилат в горялата пръст
и Вечния огън разгарят.

А взрив на копита изправял пръстта -
сега я покрива гранитът.
За никого няма тук лична съдба -
в една са слети съдбите.

От Вечния огън горящият танк,
селата горящи изникват -
горящият Смоленск, горящий Райхстаг -
горящо сърце на войника.

Вдовици не плачат. С по-твърди сърца
мъже следват тази пътека.
И кръстове няма по тези места...
Нима от това е по-леко?