Тебе ние не делихме, не ласкахме, тъй обичахме те, ала по-преди. Твоят образ светъл, Валя, е в душа ми, Льоша пък го титуира на гърди. Оня път на гарата, в деня прощален, тебе аз до гроб ще помня обещах - казах: „Няма да забравя нивга Валя“ - Льоша каза: „Повече от тебе аз“. А сега реши ти кой е по-тревожен, кой се мъчи повече - ти разбери: в него профилът ти е отвън избоден в моята душа - отвътре той кърви. И когато тъй е тежко, че загивам, - нека не събуждам в тебе страхове, - моля Льоша ризата си да разкрива, гледам, гледам твоя образ с часове. Неотдавна мой приятел добродушен мойта гибел със изкуство победи, - прекопира образа ти от Альоша, титуира го на моите гърди. Знам, неловко е приятел да очерня, ала близка си и нямам този срам, че на мен си титуирана по-вярно по-красива си от неговата, знам.
© Мария Шандуркова. Превод, 2013