Очите ти са, като нож - Щом ме стрелнеш с поглед лощ, Забравям кой съм аз и откъде; Ако погалиш ме с очи, Сърцето мое срязваш ти, Със остро, хладно, сиво острие. То е ясно, че съм здрав, И че имам мъжки нрав, Вчера даже бик с глава убих, Но с тебе да живея - как, Не знам дори и аз - чудак, А да те пребия пък, съвсем не бих. Кажи, било ли е поне веднъж, Аз да бягам - твоят мъж, Ще се нахойкаш ти, ама кога? Пък аз се връщам от грабеж - Града изплезен обикалям пеш, Да те прибирам аз от чуждите къщя. Останах без крака от теб - Затуй си взех велосипед - Съдбата си да облекча поне отчасти, Но взе, че блъсна ме кола, Във "Склифосовски" аз лежа, А ти дори не дойде да ми кажеш "здрасти" Хирургът - старец побелял, Измъчи се по мен от жал: Три дни той раната ми ши до ръб! А щом излязох от упойка, Сълзи ми текнаха от болка: За кого рискувах си живота тъп! Не бързай да се радваш, змийо, - Изписват ме до дни, "аморе мио" - Ние също, тука, не трева пасем: Добре ме чуй какво ти казвам - С бръснача остър те нагазвам И до голо аз обръсвам те съвсем!
© Румен Караколев. Превод, 2018