Аз разхождах се, ей тъй, без амбиция
От мен гражданин, случайно, бил бит -
И след туй ме отведе милиция,
Там видях я - и паднах убит.

Аз не знам, за какво бе тя долетяла -
За паспорт, а не като мен - за беля.
Млада, красива и бяла,
И реших аз да я проследя.

Почти до вратата догоних я,
Кой съм аз - само един хулиган...
Пийнах за смелост и после поканих я,
Там, край гарата, в един ресторант.

Как я заглеждаха всичките пътници -
Аз от туй май отпуснах ръка,
И един мил човечец изпати си,
Че подмигна й просто така.

С хайвер й мажех хлебчета пресни,
И летяха пари във безкрая -
Аз такива поръчвах й песни!
Аз поръчах и "Жерави" в края.

До сутринта обещавах й петимен,
И повтарях, на всичко готов:
"Не крада, ето виж, вече пети ден,
От пръв поглед, моя любов!"

Че съм загубен без нея, аз казах й,
Аз й плаках дори на врата -
Тя каза накрая: "Аз вярвам ви -
Ще се отдам на разумна цена".

Тогава ударих я, птицата бяла -
На кръвта си по горещия зов:
В милицията, ясно, защо е стояла,
Моята, от пръв поглед любов...