В таз суета на града, от колите без дъх,
Все се връщаме ние - че къде да се денем!
И се спускаме долу от покорения връх,
А сърцето остава в планината да стене.

А ненужния спор оставете -
Всичко вече доказал съм аз:
Най-прекрасни са днес върховете,
Недостигнати още от нас.

Кой ще иска в беда да остане на връх?
Кой ще тръгне срещу зова на сърцето?!
Но се спускаме долу от покорения връх -
Да, дори боговете слизали са от небето.

А ненужния спор оставете -
Всичко вече доказал съм аз:
Най-прекрасни са днес върховете,
Недостигнати още от нас.

Колко песни, надежди, колко думи четем...
Планините са в нас и ни зоват да останем.
Но се спускаме ние - кой за дни, кой - съвсем,
Да се завръщаме винаги, винаги трябва.

А ненужния спор оставете -
Всичко вече доказал съм аз:
Най-прекрасни са днес върховете,
Недостигнати от никой от нас.