За любов не ми пиши - как да вярвам аз, Похожденията знам ти ги, амурните, Тук материя продава се - екстра клас, Ще ти купя - да бъдеш с културните. Водка тук не пия - дори от капачката, Икономисвам и не ям даже супата - Нали те обичам - тебе, глупачката, Нали модна дрешка ще ти купя пак. Бях в балета - мъже гонят момичета, А момите - се въртят - на бяла туфличка. Пиша, а сълзи ме задавят, изтичат си, Не се давай на никого, миличка! Нашият бик първенец е в изложбата, А го одумваха, дето ужким, бракуван е. Но се освестиха - настаниха го в ложата, Сега в медали целият опакован е. На председателя кажи - че за биците Сега трева се коси по ливадата. Иначе, не ще покривам юниците - Рекордьора да хабя - трудна работа! Да поправят и хамбара - гние зърното. Ако Пашка налети - за мен предател е. С агронома не ходи - ще ти прережа гърлото. Може... раз-два с председателя. Е, довиждане, отивам в ГУМ за покупките. Той е, като сайванта ни, но стъклен целия. Ще ми омръзнеш ти, там с полушубките, Във сивите роклички със стара бродерия. P.S. Тук има културен парк над рекичката, Разхождам се и плюя, но само в урната. Не ще разбереш ти, там - до печката - В тъмотата твоята, безкултурната.
© Румен Караколев. Превод, 2018