Кой твърди: "Всичко тук изгоря,
Във земята не хвърляйте семе!"
Кой твърди, че Земята умря?
Не, стаена е само до време!

Любовта й не стихва, нали?
Нима можеш море да изчерпиш?
Кой повярва, че Земята гори?
Не, тя от мъка е черна.

Като рани, траншеи гноят,
А от бомбите - язви огромни.
Нерви земни, пропити с кръвта -
те неземно страдание помнят.

Ще прости нашта майка-Земя,
И снага ще изправи по пътя нелесен!
Кой ви каза, че тя онемя,
Че от нея не ще чуем песен?!

Не! След стон, пак звънти песента,
И възкръснали всички я слушат -
Та Земята е нашта душа,
Как душата да стъпчеш с ботуши!

Кой повярва, че тя изгоря?!
Не, притихна тя само до време...