Най-трезвият аз съм от всички мъже, Крия в себе си сила морална. И семейството цяло, с болшинство гласове И списък с продукти - осемте листове, Командирова ме в града, незабавно. Трябва, значи, на снахата Да поправим аромата, Кафе за брата - само че с бисквитки, На невестките - килими, За зетя - от хайверите дължими, А за тъста - от арменските напитки. Аз ранен съм, контузен - и се малко боя, Че поръчките съвсем ще забравя, Аз списъка цял запаметих сутринта, А парите заших под хастара. За брата, значи, две палта, А за шурея - цветя, Тъста каза ми - Вземи, каквото ти милее! - За невестките - килим, За зетя - щука и налим, За кума - водка, литър-два, да се залее! В тълпата се блъсках, съвсем превъртях, Атакувах с голи гърди враговете, А списъка онзи, да не попадне у тях, Аз сдъвках и отвях страховете. Но помня, шуба иска моят брат, За кума - всичко да е в цвят, За тъста - от арменските напитки. За невестките - бакшиш, За зетя - заешки уши, А за сестрата - както и да е, но с маргаритки. Е, какво - да се върна празен, така?! Нападнах на стоката смело аз. - Ще плащате, - питат, - с валута каква? - Долари, - казвам, - нямаме в селото. За мене - заешки килим, Ще плаче зетят без налим, На тъста, може и парфюм за махмурлука. За невестките е все едно, За сестриния мъж - вино, А за мен - онова там жълтото, наслука. Не помня за фунтове, стервинги, и други неща, Сразен от ужасна догадка. Защо съм си аз там проливал кръвта, Защо дъвках списъка, оня, от осем листа, Защо са ми рубли - загадка. Откъде палто да взема, как, За зетя си - кафе на крак, За кума - хрен, а пък за тъста - само бира, Коняк във пух или, аха, Ароматната снаха, А пък брат ми - и шери-бренди не подбира.                    
© Румен Караколев. Превод, 2018