Ще се взривя сега от буйна сила,
Зареден съм със нетворческа злина.
Мен Музата, изглежда, ме е посетила,
Но, за кратко - поседяла и си отишла.

Причини имала е тя открити,
Аз право нямам никак да злобея:
Музата у мъж, сама, и по нощите! -
Какво ще кажат хората за нея?

Все едно - светът досаден е, жесток.
За тази Муза хората разправят,
Задържала се е по цели дни у Блок,
У Балмонт непрекъснато живяла.

Аз към бюрото хвърлих се със нетърпение,
Но, Господи, помилуй и спаси!
Замина тя, изчезна всяко вдъхновение
И рубли три - наверно, за такси.

Като бесен звяр из къщата се мятам,
Но, Бог с ней, с Музата, аз вече й простих.
Замина тя, при някой мой приятел -
Аз не съвсем добре я нагостих.

Огромна торта, изпонабучена със свещи,
От мъка съхне, че и аз - загубеняк!
Допихме със съседите отсреща,
Предназначения за Музата коняк.

Годините се нижат, плъзгат змийски.
Премина всичко - от мъка чак ми се реве -
Отиде си, безмълвно, по английски,
Но останаха от нея строфи две.

Тез строфи две - аз гений съм, и без съмнение
Заслужил съм овации и лаврови венци -
Аз помня прелестното мигновение,
В което ти пред мене се яви!"