Който свърши с край трагичен - той е истински поет, Ако и срока спази е чудесен. На 26 един прострелян бил от пистолет, Друг - в Англетер намерили обесен. На 33 Христос - той бил поет - предупредил: "Ти не убивай!", убиеш ли - открит си. Но - гвоздеи в ръцете - стига толкоз е творил, Да спре да пише и много да не мисли. На 37 аз, не съм като преди, тъй смел - Дори сега от мраз вихрушки чувам: На тази възраст Пушкин бе прострелян на дуел И Маяковски сложи слепоочие на дуло. На 37 да останем, но - коварно Бог - Въпросът е поставил: или-или! На тоз рубеж отидоха си Байрон и Рембо, А днешните - почти са се спасили. Дуелът се отлага с трепереща ръка, На 33 разпъват те, не силно, На 37 там, не кръв, а сивота, Слепоочията оцвети, но не обилно. Дуели няма - пази всеки своята си кожа, Търпение, без повече въпроси! Поетите с пети опитват острото на ножа - До кръв разрязват душите свои боси! На дълга дума в края останали три "е" - Да се скъси поета - изводът е ясен. Забий му нож! - но той щастлив е да получи острие, Заклан е за това, че е опасен. Любители на датите фатални, цифри, Мъчете се, като наложници в харема. Удължи се срока жизнен с нови ритми И краят на поетите отложен е до време.        
© Румен Караколев. Превод, 2018