Водата щом всемирна на потопа Бреговете свои стари очерта, От пяната немирна на потока На суша се измъкна Любовта - Във въздуха разтвори се до срока, А срокът беше хиляди лета... А чудаците - тях има ги до днес - С гърди охотно вдишват тази смес, Не за награди или наказания, И мислейки, че дишат ей така, Внезапно те попадат в такт На другия с неспокойното дихание. На тях полята пролетни обричам - Да пеят там любовния мотив!... Щом дишам, значи - аз обичам! А щом обичам, значи - аз съм жив! Скиталчества ще има до насита В прекрасната страна на Любовта! И рицарите си - на изпитания - По-строго ще подложи тя: Раздели ще измисли, разстояния Без отдих през деня и през нощта... Но как безумците да отклониш от път - Те вече са готови да платят Цена безценна - и живота си дори - За да запазят, за да съхранят Вълшебния невидимия свят, Който между сърцата им трепти. На тях полята пролетни обричам - Да пеят там любовния мотив!... Щом дишам, значи - аз обичам! А щом обичам, значи - аз съм жив! Преситите от трепети любовни Не чуват предупредителния зов - Под прицел на мълвите празнословни Препускат все към гибелния ров. А ние да запалим свещи скромни За убитите от изпепеляваща любов. Душите им ще бродят сред цветя, И гласовете им ще пеят в такт. И вечно дишайки в едно дихание, Те срещат се - с въздишка на уста - На мостчета невидими в нощта, По звездното, сияйно мироздание. Вятър свеж в избраните се врича, Препъва, но и на възкръсване обрича - Защото, щом не си обичал - Не си живял, не си и дишал!
© Румен Караколев. Превод, 2018