Небето този ден
бе ясно,
но сега в него броня
дрънчи.

А по земята тътен
се стеле
и дърветата в смола -
тъжно им е.

Дим и пепел се изправят
като кръстове
и гнезда по покривите не вият
щъркелите.

Класовете - с цвят на кехлибар,
ще успеем ли?
Не! Изглежда напразно
сме сяли!

Какво е това в кехлибара,
цвете ли?
Това е в полето пожар, който
се мята!

Разбягаха се всички от бедата -
встрани
Пойни птици вече няма -
само врани!

И дърветата в прах - все едно
е есен.
Тези, които можаха, песните
захвърлиха.

И любовта не е за нас,
нали така?
Какво ни е нужно сега?
Ненавист!

Дим и пепел се изправят
като кръстове
и гнезда по покривите не вият
щъркелите.

Гората шуми, както винаги
с короните,
а земята и водата -
със стонове.

Но без чудеса не може -
откликва
със звуци довоенната
гора.

Помъкнаха се всички
на Изток.
Пойни птици вече няма,
няма щъркели!

Въздухът пази звуци
различни,
но сега, в него броня
дрънчи.

Даже чаткането на копитата -
като тропот гърми.
Ако някой закрещи - прави го
шепнешком.

Помъкнаха се всички
на Изток...
И над покривите вече
няма щъркели!