Посвещава се на Евпаторийсия десант
Зад гърба ни останаха падения, залези, но и някакъв нищожен, невидим възход! Иска ми се да вярвам, че черните ни наметала ще ми дадат възможност днес да видя изгрева! Днес пред хората ни казаха “Умрете геройски”. Добре, ще опитаме, ще видим какъв ще е обрата. Мисля си, допушвайки чуждите цигари: Тук кой както може. За мен е важно да видя изгрева. Специална рота - специална почит към сапьора. Не скачайте с камата на гърба ми от храста! Напразно се стараете, аз и с прерязано гърло днес ще видя изгрева в цялата му същност! Минахме в страни сдържайки се да не им прережем гърлата и видях, когато преминахме прохода един неосъзнал се, зелен слънчоглед обърнал вече главата си към изгрева. Зад гърба ни, в шест и тридесет осанаха, знам не само падения и залези, а и възход и изгрев. Захапвам два голи проводника, скърца между зъбите. Изгрева не видях, но разбрах “Ето още миг и ще изгрее”. Връща се обратно вече оредялата вече рота. Какво е било не е важно. Важен е взривения форт. Иска ми се да вярвам, че грубата ни работа, ще ви дари възможността спокойно да видите изгрева!
© Филип Филипов. Превод, 2008