Ето китарата е в мен - разстъпете стените! Век няма да видя свобода с мойта зла съдба! Прережете ми гърлото, прережете ми вените, Само не късайте сребърните струни! Ще се заровя в земята, ще умра в самота! Кой ще се застъпи за мен, за моята младост? Влезнаха в душата ми, късат я на парчета! Само не късайте сребърните струни! Взеха ми китарата - с нея и свободата Запъвах се и крещях - Мръсници! Помяри! Тъпчете ме в калта, хвърлете ме във водата Само не късайте сребърните струни! Но какво е това, братя? Няма ли да видя вече Слънчев светлик и нощи безлунни? Загубиха ми душата, отнеха волята ми, А сега разкъсаха и сребърните струни!
© Филип Филипов. Превод, 2008