Ние без да те делим и да те галим, си те обичахме, но беше то преди. Аз във душата нося твоя образ, Валя, а Льоша носи го на своите гърди. И на гарата, когато се простихме, да те помня чак до гроб аз обещах: „Да забравя Валя - казах - няма нивга!”, а пък Альоша отговори - „Нито аз!”. Но реши ти на кого от нас по-зле е, и по-трудно на кого е ми кажи, че отвън при него профилът ти грее, а пък на мене той в душата ми гори. А когато тъй е зле, че да се гръмна - не, не се обиждай, с теб съм откровен - то аз моля Льоша риза да разгърне и те гледам, гледам цели часове. Неотдавна мой приятел чудо стори, той бедата ми с изкуство победи - прекопира от Альоша твоя профил със игличка върху моите гърди То приятели да черниш е неловко, но ти за мен по-близка стана от това, че мойта, тоест, твоята татуировка е от неговата много по-добра.
© Светлозар Ковачев. Превод, 2009