То не беше интрижка - ти пред мен появи се като прелестна книжка, но със груби корици. Влюбен бях по хлапашки и четях с трепет таен наш’то с тебе романче с неприлично название. В заплашителна поза или пък насълзена - ти бе по-често проза, а по-рядко - поема. Твойте яростни ласки, че и прочие средства бяха приказки страшни от най-ранното детство. Аз надявах се тайно, че са листите чисти - ала, както в читалня, всеки бе те разлистил.
               
Не, на мене ми стига! Казвам без колебание - друг да вземе таз книга с неприлично название.
© Светлозар Ковачев. Превод, 2009