Днес небето над нас - сно е, ала грохот на танк стряска ме. В родната ни земя - стонове, ронят тъжно смола борове. Дим и пепел над нас - кръст стои и не вият гнезда щъркели Кехлибар класове - ще жънем ли? Не! Напразно са те кълнали. Там какво ли блести - кехлибар? Във полето гори пак пожар. От бедите навред - бягащи... Вече птица не пей - гарвани! Лесове с прах покри есента, а добрите певци млъкнаха. Любовта в този час чужда е, днес ненавист на нас нужна е. Дим и пепел като кръстове, и не вият гнезда щъркели Шум подеха в леса клоните, а вода и земя - стон и те. Има пак чудеса - и чуват се довоенни в леса звукове. И на изток тълпи бързащи, и ни славеи, ни - щъркели. Звуци разни таи въздухът, но сега там кънти скръбен звън. Чуваш как трополи нейде кон, ако някой крещи - шепнешком. И на изток тълпи бързащи, не кръжат над стрехи щъркели...
© Светлозар Ковачев. Превод, 2009