Пламък жълт в съня гори,
и прохърквам сънно:
„Позабави, позабави -
утрото е мъдро!”

Но дори на сутринта,
весело не ти е:
и на гладно пушиш фас,
и си махмурлия.

 
 
 
 

В кръчмата - шише коняк,
беличка салфетка -
рай за шут или бедняк,
но за мен е клетка.

Църква - смрад и полумрак,
дякон окадява...
Не и там не е така,
не тъй, както трябва!

Аз по ската към върха
бягам от съдбата,
на върха стои елха
вишна - в долината.

Склонът във бръшлян да бе,
та да ме зарадва
нещичко поне, но не...
Не е както трябва!

 
 
 
 

Аз - в поле покрай река:
светло вред, Бог де е!
В чистото поле - цветя,
път далеч белее.

Лес дълбок на шир и длъж
с Баби-Яги в него,
пътят свършва изведнъж -
ей дръвника де го.

И танцуват в такт коне,
без да го желаят.
И по пътя все е зле,
както зле е в края.

Нищо свято там не е -
в църквата, в шишето!
Не, момчета, тъй не е!
Тъй не е, момчета...