Мъка - камък ми тежи и порой ме носи - всяка дума днес ранява, жили рой въпроси. Просто, нейде редом, табор шатри разположи и душата привечер тревожи. Ред тополи там звънко запя. Ля-ля-ля-ля, ля-ля, ля-ля-ля-ля! И китара е тая земя. Ля-ля-ля-ля, ля-ля, ля-ля-ля-ля! Мъката удавил бих, тази нощ е моя - огън в табора гори с пламъци омайни. Ще разкъсам аз дори и душата своя - циганино, ти ръка подай ми! Днес до грош аз ще се веселя! Ля-ля-ля-ля, ля-ля, ля-ля-ля-ля! Пей ми, циганко, в тия поля. Ля-ля-ля-ля, ля-ля, ля-ля-ля-ля! Всичко дремещо във мен струни ще разсънят, вместо бурени - цветя днес нека дъжд полее! Знам - добрите ще простят, а злите - да ме съдят, цигани, при вас ще заживея! Злата примка от мен ще сваля! Ля-ля-ля-ля, ля-ля, ля-ля-ля-ля! Лей се, песен, виж, дъжд заваля! Ля-ля-ля-ля, ля-ля, ля-ля-ля-ля!
© Светлозар Ковачев. Превод, 2009