На сянка - не пред всички,
във горда самота, -
под бдителни очички
в градина тя цъфтя.

Бе мама по купони,
баща й се покри,
но Кестенът със клони
от погледи я кри.

Високо или ниско
над нейната глава,
но Роза-гимназистка
накрая го видя.

Той Нарцис бе известен,
и със баща магнат,
от много рози вече
бе вдишал аромат.

Не беше грубиянин -
с изискан маниер,
и майчица - гранд-дама,
баща - милионер.

От малък още плиска
омайна миризма,
и Роза-гимназистка
улиса се в роман.

Изчадие на ада,
женкар бе този мъж -
„Ела при мен!” - й каза
в градината веднъж.

Каква красива песен?!
И Роза, през глава,
пророни: „Ах!” - и спешно
багажа си събра.

И листчетата нежни
нахалът завладя,
но мама бе небрежна,
а Кестенът презря.

В преследване на щастие
не вижда Роза как
изсъхваше от страсти
почти узряващ Мак.

Но кой ли ще ти мисли
(презрялото вони!) -
в окапалите листи
ти Роза намери!

Тичинките на Мака -
по-черни от смъртта.
И Кестенът заплака,
щом цъфна пролетта.