Маринка! Слушай, мила ми Маринка!
Кръвчица моя, моя половинка!
Разкъсани ли са - аз хващам бас,
че другата ще е като в несвяст.

Маринка! Слушай, мила ми Маринка,
прекрасна като детска си картинка.
Кое какво е - кой ще каже тук?
Ти, само ти, ти можеш - никой друг.

Маринка! Слушай, мила ми Маринка!
Далечна като в притча Метерлинкова,
ти, синя моя птица, до безкрай.
Ех, жалко, че е тя във своя рай.

Маринка! Слушай, мила ми Маринка!
Загадъчна, като дома на инка.
Ела със мен! Където и да е!
Ще го намерим - все едно къде.

„"Русия, Лета, Лорелай...” поетът
е казал, а словата дълго светят.
Русия ти си, Лета сред мечти,
но Лорелай не си! Ти си си ти.