- Змии, змии навсякъде, пусти! -
в изстъпление човекът крещял.
И повикал на помощ мангусти,
за спасение той ги зовял.

И мангусткият род заработил,
без усилия той да щади.
И започнали набези ловни
без почивки и празнични дни.

И във степи, в пустини, в пампаси
на патрулите даден бил знак -
те безвредните змии да пазят,
а отровни да трепят до крак.

Пригответе се, тъжно ще стане...
Тайно там появи се човек -
за мангустата сложи капани,
обяви я за вредно зверче.

Сутринта той със куче пристигна,
и мангустата метна в чувал.
Тя се дърпа, до бога шум вдигна,
и крещя - аз полезна съм твар!

Но зверчетата, целите в рани,
като гъби в чувала летят,
пощурели от тези капани
и от този съдбовен обрат.

И се питаха те: „Що ли става?
Те защо ни избиват така?”,
но им каза мангуста престара
със премазани предни крака:

- Зеле в Белгия яли козите,
а врабците - ориза в Китай,
и избили мангустите - злите -
ценни змии в Австралийския край.

Нищо ново! Какво да се чудим:
то - зверчето, полезно преди,
вече твърде прилежно се труди
и, избивайки змии, вреди.

Затова пресметливите хора
наградили ги тъй за труда,
че не може човек без отрова
и не може без змии затова.

И пак: змии, змии навсякъде, пусти!
в изстъпление човекът крещял.
И повикал на помощ мангусти,
за спасение той ги зовял.