Умрелият трагически е истински поет,
успял ли е във срок си е сполука:
на двадесет и шест един се гръмнал с пистолет,
а друг пък в „Англетер” нахлузил клупа.

На тридесет и три Христос - и той поет е бил
и казвал: „Не убивай!” - ще те пипна...
но - гвоздеи в ръцете - да не може да твори,
да пише, а и много да не мисли.

При тридесет и седем аз във миг съм изтрезнял.
Дори сега - чак целия потръпвам:
Под тази цифра Пушкин на дуел се озовал
и Маяковски черепа си пръснал.

На тридесет и седем да поспрем! Коварен Бог -
въпрос поставил ребром: или - или!
И легнали на тоя праг и Байрон, и Рембо,
а днешните все някак се спасили.

Дуелът му отложен е или е отменен,
на тридесет и три разпнали слабо,
на тридесет и седем пък не е окървавен,
а посребрен е черепът му само.

Дуел? О, не! В петите май е вече таз душа?!
О, кресльовци, търпение за Бога!
С пети поетът стъпва върху острата кама -
окървавил душата босонога!

Във „дългошиест” има май ненужна дължина.
„Да се скъси поета!” - извод ясен.
Но той щастлив поема острието без вина:
заклали са го - значи е опасен!

Държанки, роби жалки на фаталните числа,
очакващи в харема срока точен -
животът удължил се е, навярно затова
и краят на поета е отсрочен!