Носеше нежната Правда красива премяна, тъй за бездомни, сакати се гиздеше тя. Ала Лъжата примами я с груба измама: „Я остани - каза - ти да преспиш у дома.”. И лековерната Правда във сън се унесе, пускаше слюнка усмихната даже в съня. Хитро Лъжата завивката цяла отнесе, взря се доволна във Правдата и се изсмя. Стана Лъжата, направи ужасна гримаса - просто жена, за какво ли така я ценят? Че и Лъжата, и Правдата като една са, ако съблечени редом и двете стоят. Ловко разви от косите златистите ленти дрехите й прецени на око и ги сви, взе й часовник, пари и дори документи, грозно напсува, изплю се и вън се яви. Липсите Правдата чак сутринта забеляза и удиви се когато сама се видя - някой със сажди лицето й беше намазал, иначе беше си Правдата същата тя. Хвърляха камъни в нея - тя само засмя се: „Туй е Лъжата и тя е във моя костюм!...” Там протокола съставяха двама сакати, сипеха грозни слова и на глас, и наум.         Свършваше тоз протокол със обидна тирада, (чужди дела там на нея приписваха те): „Някаква измет, твърдяха, нарича се Правда, а се пропила и тръгнала гола съвсем.”. Кле се, рида и зарича се голата Правда, скиташе, дълго боля, без пари беше все. Кон чистокръвен Лъжата - мръсница - открадна и се понесе на дълги и тънки нозе.
       
Някой чудак - той и днеска за Правда воюва - ала без капчица правда изрича слова: „Чистата Правда след време ще възтържествува, ако постъпи и тя като нагла Лъжа.”. Често с приятели в кръчмата пийвайки вечер, даже не знаеш, къде ще преспиш през нощта. И току виж, че и ти се окажеш съблечен! Гледаш, а с твоите дрехи - коварна Лъжа. Гледаш, със твоя часовник - коварна Лъжа. Гледаш - и коня ти язди коварна Лъжа.
© Светлозар Ковачев. Превод, 2009