Много в мен е мамино, а бащиното - скрито, от века съм каменния, от палеолита. Но по много отзиви и умен съм, и благ, значи вече в бронзовия век с един съм крак. Племето роптай открито и режима псува. В обществото първобитно виждам аз кусури. Просто въпиющи са - и плашат, и тежат, и далеч отвеждат ни - с век не един назад. Чист, умит събрал се тайно сред поле елита - мислил как да турим края на палеолита. Но под перуниките те се сбили чак и така - доникъде не ни довели пак. Взели си старейшините - образец за всички - и по две, по три жени те, две-три пещерички. За да няма бягане - вързали жените, а на Запад някъде и бардак открит е. А мнозина пред народа без да се срамуват, подир баня голи бродят и на майка псуват. Сипват в огъня боклук, намерили уют, кискат се със крякащ звук и спирт си пийват лют. Между поколенията караници стават, с жертвоприношенията злоупотребяват. Ходиш и оглеждаш се - не дебнат ли отзад. Мъничко разсееш се - и вече те ядат. Знаещите хора - тия, гърбавите яхат, тез под тях гърбина вият - мислят за заплата. Гърбавите радостни, се носят във захлас: бедните, богатите - у тях са, не у нас. Всичко наше се оказа в племето съседно, мъчат войните с образо– ванието средно, От грамотност толкова те взели да крещят. Удивени почнали мамутите да мрат. Децата изподраскани, с облекло небрежно, със бащините брадвички ден и нощ се режат. Ерата ще свърши тя - купон ще е голям! Иска ви се бъдеще? Но как се стига там?! Рекли уж гадателите: може, ама после... А пък тука чакаме за камъни и кости. Свободите минали отдавна липсват тук, днес - аха те пипнали! - изчезнал си без звук. На мили се престориха, прогониха мнозина и пещерите свои там застлаха със килими. Както тъй строени сме - ех, пийнал би човек... Тих и уреден си е днес каменният век. И се моля аз да срещна сред поле елита! Ах, вземете ме и мене от палеолита. Че по много отзиви и умен съм, и благ, значи вече в бронзовия век с един съм крак.
© Светлозар Ковачев. Превод, 2009