Отгоре лед, отдолу... Сам се мая... Да се издигна ли или да задълбая? О, да - изплувай, не губи надежда, и пак да чакам визи се нареждам. О, лед дебел, пропукай се отгоре! Аз цял съм в пот - орач над плуг надвесен. При теб ще се завърна като кораб - не съм забравил старата си песен. Аз още съм четирийсетгодишен - дванадесет от тях бдя ти над мен. И Бог. Да пея съм готов пред съд всевишен, и да се оправдая знам с какво.
© Светлозар Ковачев. Превод, 2009