Пред милицията строга
без да се показва много, 
скрит под псевдоним английски мистър Джон Ланкастър Пек
ходещ с ръкавици само -
отпечатъци да няма, 
в нашия хотел "Съветски" несъветски спа човек.

Джон Ланкастър,  главно нощем, 
тихомълком,  без помощник, 
щракаше с носа си - там бе скрит модерен обектив.
И промиваше в легена
след това изопачено
туй,  с което се гордее трудовият колектив.

Санаториума летен
той превърна в тоалетна, 
а Пазара ни централен той проми на мръсен склад.
Обработен в микрофилма, 
ГУМ като бордей се ширна, 
а е неприлично даже да покажем театър МХАТ.

Но да действаш без сътрудник
хем е скучно,  хем е трудно.
Хитър бе врагът - надраска някакъв фиктивен чек.
И във мрежата се хвана
гражданинът Епифанов -
омота го в ресторанта несъветският човек.

Епифанов сякаш беше
пълен с качества зловещи -
биропиец,  сластолюбец,  негодяй без чест и цел.
Значи,  бе добра находка
и агентът го прикотка.
Тъй се случва с този,  който е пиян и мекотел.

Бързо даде му задача -
да стои нащрек,  така че
щом пред банята пристигне в четири часа такси, 
да нападне в миг шофьора, 
на крадец да се престори, 
за да може за това да разтръбят по Би-би-си.

Още каза му: - Нареждам
на изложбата в Манежа
да откриеш мъж с оранжев сак. До него да се спреш.
Той ще те попита:
«Вие не обичате ли пита?»
Ти ще кажеш "Да" и сака,  пълен с взрив,  ще донесеш.

А с това,  пияни друже, 
дом в Чикаго ще заслужиш, 
долари,  жени и разни други хубави неща... -
Той,  шпионинът злосторен, 
не разбра кому говори;
Епифанов всъщност беше строг чекист и благ баща.

Да,  изглеждаше уж майстор
тайнственият Джон Ланкастър, 
ала пак в капана падна - злобата го ослепи.
Справедливостта го стигна -
той е съден и остриган.
А в хотела ни "Съветски" мирен грък дойде да спи.