Дори огледалото не отразява, от дим са лицата невидими чак. Танцьор след танцьор уморен Се предава; но аз ще допея до края все пак. Изсвирихме вече добрите ноти. Угасна, изтля като жар виното. Изгубих за приказки интерес. И по-добре мълком сега - на екс. Тази зима е толкова дълго тука. Сякаш всички души лежат под леда. Аз не ще го дочакам да се пропука. И не топли дори паметта в студа. Изсвирихме вече добрите ноти. Угасна, изтля като жар виното. Изгубих за приказки интерес. И по-добре мълком сега - на екс. Оркестърът ритъма бърка, притихва! Кръгът се затваря, оттук няма бяг! Спокойно, трябва да си ида усмихнат, но аз ще дочакам до края все пак. Изсвирихме вече добрите ноти. Угасна, изтля като жар виното. Огледалото мътно блести едвам. Строши по-добре тая чаша сам!
© Бойко Ламбовски. Превод, 1990