Аз раснах както всичките момчета -
ний пихме водка, пяхме песни нощем
и не обичахме Серьожа Фомин, че
той беше винаги съсредоточен.

Веднъж в Серьожка се събрахме пак,
У тях си правехме ний свойте срещи -
и за това, че почнала войната
ни каза Молотов във свойта реч известна.

Военните ми казаха: „Момче
Защита дава ти заводът твой „Компресор”!
Аз се отказах, а Серьожка Фомин там
спаси от фронта татко му - професор.

Кръв лея аз за родната страна,
но моето сърце все негодува:
Кръв лея за Серьжка Фомин аз,
А той седи и май че не му пука!

Сега навярно ходи по кина.
Там хроника за нас пред филма дават.
Да дойде тук Серьожка Фомин, та
Да види той какво на фронта става!

Накрая свърши тежката война.
От плещите ни сякаш камък падна.
Веднъж Серьожка Фомин срещам аз
А той Герой на СССР бил станал...