Аз си имах четирсет фамилии. Имах седем паспорта дори. Мен десетки жени ме обичаха. Врагове двеста имах уви. Но не съжалявам! Колкото се опитвах, Колкото се стремих аз, все едно да се сбием някой все ще поиска. И макар пътя ми да е дълъг. И похвали заслужил съм аз. Некролог няма да ми поставят на последната страница знам. Но не съжалявам! Колкото се опитвах, колкото се стремих аз, някой все ще поиска с него да се напия. И макар всичко светло да тача, например мойта съветска страна, няма паметник да ми поставят някъде в центъра на Москва Но не съжалявам! Колкото се опитвах, колкото се стремих аз, все едно се напивах, все едно аз залитах Съчинявам аз песни за драми И от живота на разни крадци Мене няма да видиш в реклами На известни естрадни певци Но не съжалявам! Колкото се опитвах Колкото се стремях аз Винаги се накисвах Винаги аз пропадах Казват - всичко ще дойде на място, да не пия? Ех нямам късмет и ликът ми не ще го издялат на монетите ни вместо герб Но не съжалявам! И що ли да се старая? Що ли да се стремя аз? Всичко ясно да стане Трябва да се напиеш!
© Емил Петров. Превод, 2009