Студени тръпки ме обхващат пак. Сърцето бие като камък в бъчва. Живее в мене зъл, брадат селяк с ръце корави и мазолести са също. Щом мойто колебание усетят Приятели: „Той пак ще се запие” Не мога с него, тясно ме е с него, Той вместо мене въздуха ми диша. Не ми е двойник, второ „Аз” - не е. Тук всички обяснения са глупост. А мойта лоша кръв и лоша плът е. Такова и Стругацки не сънуват. И чака - щом направя своя кръг, с ръката ми редът той ще завърши. Ще стана пресметлив, жесток ще бъда и всичките ще ги продам - напълно. А оправдания съвсем не търся аз Живота нека си върви, изтича. Но няма и мига да си простя, когато той обвзема ме на сила. Ала събрах последните си сили, съдбата няма тук да го измъкне: Във себе си отрова аз ще вмъкна Да плюска и умре - аз го надхитрих.
© Емил Петров. Превод, 2013