То си е пак така - както беше преди: Кривнеш ли ти сега - на табло ще висиш. Ако пък си и крал Ще лежиш, ще лежиш. Много знаеш ли, брат - на разстрел ще вървиш! Мислех си, най-накрая няма вече да видя скоро-лагери аз. Но попаднах във град - прашен и неприветлив И без хора бе там. Бродят хора - тълпи, - на хора те не приличат - Слепи и равнодушни. Аз в лицата им мрачни се взирах - Те - ни свои, ни чужди. То си е пак така - както беше преди: Кривнеш ли ти сега - на табло ще висиш. Ако пък си и крал Ще лежиш, ще лежиш. Много знаеш ли, брат - на разстрел ще вървиш! И защо ли проклинах ориста си горчива аз? Напразно - видях! И защо ли тъй дълго свободата си дирих В лагери - не разбрах! Бродят хора тълпи - на хора те не приличат - Слепи и равнодушни. Аз в лицата им мрачни се взирах - Те - ни свои, ни чужди.
© Емил Петров. Превод, 2013