На Михаил Шемякин - приятеля и брата
Сънувам дяволи, присъди, мишки.
Със стонове и ругатни ги пъдя.
Но вместо тях аз виночерпец виждам.
Той шепне: „Изхода е вечерта -
със вино! Бъркотията ще спре.
Виденията също ще изчезнат,
ще те отпусне свитото сърце”...
А аз отново - повярвайте ми вие -
вместо безсмъртието - малко ще поискам -
Широк път и платно, приятел, кон и
покорно моля, скланяйки глава -
от Бога се побойте, не от мене.
Сълзи от милосърдие не лейте!

* * *
Чета аз Фауст, Дориан Грей също,
ала душата си - на Дявола? Не - не! -
Защо с гаданието циганки не бързат,
да уточнят деня на мойта смърт поне...
Ти тази дата - боже опази -
във календара си не отбелязвай.
Или в мига последен я смени,
да не я чакам, пък и гарвани да няма.
И агнеците да не блеят жално,
да не хихикат хората във сянка
От всички тях о, боже съхрани,
по - бързо, че душата ми нали
със страх или съмнения ще пълнят!

...Вместо безсмъртието - малко ще поискам -
Широк път и платно, приятел, кон и
покорно моля, скланяйки глава -
от Бога се побойте, не от мене.
Сълзи от милосърдие не лейте!