Докато във вашата ваничка се миете нежно и греете. В студа той самия със скалпела Сам си изрязва апендикса. Той чува всяко движение И вижда как скача сърцето Жалко, че няма как граждани В огледало тъй да се погледате! Той своята вътрешност вижда - Не се налага да се погнусява - и мисли си: „майка му стара - Дано резна това дето трябва”. До целта все по-близо е вече Поне за вид болката да утихва, А по-леко се херния реже На покорилите Антарктида Ударил би силно в челото Тоз който търгува и знае, Че зърната, костилките, семките Апендикса ви замърсяват. Рискувайки ежеминутно На сляпо - не е просто някак. Отряза си той абсолютно ненужен и болен израстък Водата сега вий поемате Във глътки големи-големи А той - шие се - разберете - С шевове - много големи Герой е той! Съобразете: Никъде тъй не го могат Каква там Антарктика с Арктика Каква там Албания с Полша!
© Емил Петров. Превод, 2014