Сега съм като глупак - от земята нe ще замина Сушата ми постави капани: не видели изход - на брега си отиват И навеки - моите капитани. И сега в мойте песни - само нули и нищо В тях все повече - дупки и рани От кителите си капитански излизат Като от кожа моите капитани. Сега не ще изляза в морето И няма да ги срещна в порта Ах, мой санаториум вечен - като в устата скомина лоша. Капитаните ще ми кажат: ”Сега си хленчил!” А аз не хленча, като вълк вия аз: Вие не просто с вас носехте мойте песни Вие мойта душа носехте с вас Тълпа верни другари ви посрещаха в порта И аз с вас делих ваш’те лаври Струваше ми се че и аз слизах от кораба В тези Токио, Хамбурги, Хавъри Сега не ще излязат в морето Няма да ги посрещна в порта Ах, мой санаториум вечен като в устата скомина лоша. Надявам се, че морето от площадите е по-силно И по-здраво от домове от бетон. Морето - от земния чародей, по-добър е магьосник. И аз ще ви посрещна от Лисабон. Насън виждам механици, шкипери - Виждам, не се ядосват от мазнини - Капитани от танкери по трапове слизат, от контейнери и от пасажирски. Не аз отново ще съм в морето Или ще ги посрещна в порта По дяволите санаториума вечен И в устата скомина лоша.
© Емил Петров. Превод, 2014