Простете ми греховете
мои тежки,
макар, че съм край река роден
и с късмети!

Простете на моето гърло
приятели мои -
още водка то ще гълта
и ще пее песни свои.

Приятели - ето на!
Какво гледате?
Както псета глигана
вий преследвате...

Само че в зори глиганите
свирепи са ужасно
По - зли са от бандити гарови -
на Малюта мязат.

Простете на вихрите мои -
оределите.
Не чупете ръцете мои -
белите

Не пляскайте по гърлото,
Приятели мои -
Вий после чинно ще дърпате
от ямите тях!

Други - виж ти!
С ръце бели
както на момче
загорели...

Ех! Ей ти и нощи и вихри
На партньора, вашия -
Нямаше катран, хавлия
Накомарник даже.

Ето и защо издъхна
нажилен изцяло.
Ето и защо въздъхна
той печално...

Не натискайте гърлото ми
ние голи сме.
То замръзна, то пресъхна
ний покойници сме...

Приятели - ето на! -
Това го знаете,
Като мародери мен
Ще разкопаете.

Знам я тази буря зимна, тя
свирепа е жестоко!
Жалко - вие ще замръзнете
В саван вас ще ви сложа.